Тео Батуров

• БЪЛГАРИЯ ХИЛЯДОЛЕТНА КРАСОТА

България – Хилядолетна красота – създадена 2000г. Тази версия е от 2020 година в изпълнение на Теодор Батуров от Квартет Белканто. Песента бе химн на БГ- павилион на ЕКСПО 2000 – Хановер. Музика Любомир Денев – впечатляващ композитор, диригент и джаз-пианист, текст Андрей Аврамов – известен театрален режисьор. Оригинално я изпълнява изключителният Орлин Горанов със Симфоничен Оркестър на БНР и няколко музиканти и певици от народния ансамбъл на БНР. Главен Диригент – Милен Начев, който сега е в САЩ.

През 2010 година Тео за пръв път случайно попада на този своеобразен шедьовър в музикалното изкуство. Веднага се свързва с композитора и го моли за инструментал и разрешение да я пее. Оказва се, че нито в студиата на БНР, нито Орлин Горанов, дори и композитора нямат иструментал… Успяват да открият част от него на ДАТ касетка в частно студио и с известни усилия го възстановяват почти на 95%. Последните 10 секунди са напаснати от плейбека с Орлин Горанов… В последствие се срещат в дома на композитора и след ценни напътствия и изпяване пред рояла, Тео получава благословия за публично изпълнение.

До 2014 Батуров изпълнява няколко пъти парчето на различни конкурси и общински събития. 

През 2020, на шега без да я е пял много години(поне 5), решава да я запише като изненада за своя фейсбук приятелка. Качва се на тавана на квартирата и изпява на прима виста този запис. Изпраща го на различни приятели, включително и композитора – всички го съветват да я разпространи. Оказва се обаче, че и двамата с композитора нямат качествен инструментал – имат само MP3 вариант… Един ден Тео решава да отиде в своето село и в гаража намира купчина стари дискове приготвени за изхвърляне. Някои дори нямат кутии… Цял ден пробва диск след диск… Остават само два с частично липсващо покритие. Неуспехът чука на вратата… В предпоследния диск първото парче изобщо не тръгва. Второто обаче се оказва… именно заветният инструментал, и то в перфектна кондиция! Той е почитател на натуралния звук, затова не се учудвайте ако чуете някое разминато тонче във вокала.

Както казахме, записването е осъществено в таванската стая на квартирата му, а микс и мастеринг – в колата на певеца (с включено през цялото време зарядно за акумулатор)

Днес въпреки, че записът на песента започва на шега, Тео Батуров с радост споделя своята мълчана над 5 години любов към тази песен и България.

За всички ценители и радиостанции предоставяме възможност тук в линковете по-долу да изтеглите творбата ако ви е допаднала. Правата са уредени.

Приятно слушане!

България Хилядолетна Красота –  mp3 вариант 

Папка за Радиа:

https://drive.google.com/open?id=1OuGs9zMCc3kSwMfjBwrhVlQkCJyw1gcd

Teo e oт Xacĸoвo, член е на легендарната фамилия Батурови (Геройски – Улан Батор – превод: Червен Герой), която е почти изчезнала след битките при Град Одрин, тя дава 6 свидни жертви там, оцеляват само 2 деца. В минали времена родът бил известен като: „Пазителите на Беломорска Тракия”. Фамилията била основно в село Каледжидере – Военизирано българско село, охранявало огромни части от Беломорието. Рангът на живеещите там разрешавал да охранявават гръцки, български и турски села. Прадядовците на Тео са били дълго време ръководители на селото. Хаджи Вълчо Батуров освен, че довежда учители от България съумява да постигне и нещо невиждано в онези времена. Сближава гръцката и българската патриаршии на местно (и не само) ниво. Историята разказва как Турците отвлекли красиво гърче и обявили дата за потурчване(обрязване). Гърците опитали по всички начини да го спасят. Никой не искал да ги чуе. Отчаяни и в безизходица отишли при хаджи Вълчо Батуров – той изпратил тримата най-добри военни. Направили план – намерили къде е скрито гърчето и от гората изработили стълба. Спасили го и Веднага го изпратили за Солун. Селото имало 9 български църковни храма. Тогава били смутни времена, в които Гърците провеждали мащабна пропаганда за погърчване – погърчвали се цели български села. И точно тогава  Гръцката патриаршия направила невиждан  жест – изпратила много дарове – църковни икони и др. За голямата българската църква в Каледжидере. Днес от българските къщи в селото не е останал камък върху камък, но Църквата с даровете е там и е добре поддържана от гърците в знак на благодарност.

Линк към книгата за село Каледжидере